6 февр. 2011 г., 12:01

Корабът

636 0 0

Заседна Корабът във плитчината,

изскърца глухо, след това замря,

обгърнат в пясъчни обятия!

 

Застина той и своята съдба,

зачака смело, но и търпеливо;

към Бога не отправяше молба.

 

Деня посрещаше в морето диво,

загледан в пурпура омаен,

а го изпращаше с печал и мълчаливо.

 

Нощта посрещаше застинал и с тъга,

звездите трепкаха далеч, в безкрая,

но пак в осанката му нямаше молба.

 

И в кръговрата непрекъснат и потаен,

вълните милваха го нежно със ръка

и влагаха във любовта си блян незнаен.

 

Стоеше Корабът – гигант изправен

и гниеше със времето в солената вода,

съдбата го отхвърляше, самотен и забравен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...