6 ene 2008, 1:09

Корабът на щастието

  Poesía » Otra
1K 1 6
 

КОРАБЪТ НА ЩАСТИЕТО

 

На щастието кораба очаквам!

Пристанище ли търси всеки ден?

Ще пусне котва във сърце голямо,

намерил пристан в свят студен.

 

Добрите хора в кораба ще влязат,

в каютите ще има светлина...

Безжизнена продажност и измама -

ще си останат мъртви на брега.

 

Ще плува той, доброто ще го води,

препълнен само с топлина.

Сърдити океани ще утихват,

щом видят толкоз добрина.

 

На щастието корабът се бави!

Очакват го по цялата земя.

Замислих се! Доброто ли се дави,

че корабът ужасно закъсня?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скъпи Ванка,така ме трогна и разтърси стихът ти!Поздравявам те за оригиналната идея и прекрасния израз!Чудесно,приятелю!!!Развълнува душата ми!
  • Не човече! С хора като теб няма как да се удави доброто.
    И от мен поздрав!
  • Доброто винаги изплува!Поздрав!
  • Прекрасно, Иван, прекрасен поет!!!
  • Пожелавам ти много Кораби пълни догоре само с Щастие!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...