6.01.2008 г., 1:09

Корабът на щастието

1K 1 6
 

КОРАБЪТ НА ЩАСТИЕТО

 

На щастието кораба очаквам!

Пристанище ли търси всеки ден?

Ще пусне котва във сърце голямо,

намерил пристан в свят студен.

 

Добрите хора в кораба ще влязат,

в каютите ще има светлина...

Безжизнена продажност и измама -

ще си останат мъртви на брега.

 

Ще плува той, доброто ще го води,

препълнен само с топлина.

Сърдити океани ще утихват,

щом видят толкоз добрина.

 

На щастието корабът се бави!

Очакват го по цялата земя.

Замислих се! Доброто ли се дави,

че корабът ужасно закъсня?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпи Ванка,така ме трогна и разтърси стихът ти!Поздравявам те за оригиналната идея и прекрасния израз!Чудесно,приятелю!!!Развълнува душата ми!
  • Не човече! С хора като теб няма как да се удави доброто.
    И от мен поздрав!
  • Доброто винаги изплува!Поздрав!
  • Прекрасно, Иван, прекрасен поет!!!
  • Пожелавам ти много Кораби пълни догоре само с Щастие!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...