Полудях ли все теб да сънувам?
Май от грешките мъдрост не купих.
В свъсен делник за слънце жадувам,
в нощи тъмни луната ме буди.
Изгорях, но не пих от звездите.
Тази жажда нощта ми разкъса.
Мълчаливо реките се сплитат,
сякаш пътя назад още търсят.
А родена съм в лудо безвремие.
В него още Южнякът е същият.
Щом посегна дъха му да взема
тежък корен назад все ме връща. ...