Корен
Полудях ли все теб да сънувам?
Май от грешките мъдрост не купих.
В свъсен делник за слънце жадувам,
в нощи тъмни луната ме буди.
Изгорях, но не пих от звездите.
Тази жажда нощта ми разкъса.
Мълчаливо реките се сплитат,
сякаш пътя назад още търсят.
А родена съм в лудо безвремие.
В него още Южнякът е същият.
Щом посегна дъха му да взема
тежък корен назад все ме връща.
И ухая на липови клони,
и в съня ми клокочи реката.
Моят път още изгрева гони,
щом каваци ми галят душата.
Помъдрях ли, та чувам те още?
В топла пазва закътах мечтите.
Под Чинара пак пия те нощем,
а Южнякът струи от очите ...
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не съм съгласен със Земеделеца, че към Йорданка възторга е фалшив. По-скоро съм учуден от слабата посещаемост. Тя наистина не заслужава това!
-
Аз мога да споделя: Мога да споделя, че Правото Дани да ми изпрати "Самодивски клади" си го заслужих. Тя има телефона ми, аз също...Предизвиквате ме да споделя, че динственото позвъняване беше дали съм получил стихосбирката... Грях ви на душата... Тя не го заслужава... Обичайте я!!!
-
Ей-й-й! Иде ми да хвана една тояга и да ви трепя всичките! Кога на туй пораснало дете ще му направите кефа не само с клакьорски коментари, ами с "Почни с последното от мен?!" Що никой не ще да си напъне акъла?!Кога ще проумеете що значи КРИТЕРИЙ за ПОЕЗИЯ?!Мама му е разкатана на тоя сайт ако продължавате така... Дани не заслужава про-форма коментари!!! Коментирайте я с ПОЕЗИЯ!!! Опитайте и тогава ще оцените когото и както подобава - сигурен съм!!!
Зем. -
Харесах!!!
Поздрави!
-
Браво!
-
На един дъх!
Благодаря! -
Разтърсващо... силно!
-
Стих, излъчващ много чувство и красота! Поздрави!
-
чуден,браво
-
Красота!
-
Мълчаливо реките се сплитат,
сякаш пътя назад още търсят... -
Когато "Южнякът струи от очите", поезията опиянява...
-
"Помъдрях ли та чувам те още"!?Да се разкъсаш между разум и чувства!!!Искрени пожелания от мен!
-
Щом топлината струи от очите, то коренът на любовта ще се разлисти в уханен липов цвят!
Поздравления, Дани! -
Благодаря!!!
Всеки коментар е излишен. -
По Касъм
В касъмски нощи тебе будувам.
Наточил съм вино. Нарязъл съм дюля.
Свъсено пиша, сякаш сънувам.
Мокро в душата ми... Спомен от юли...
Касъмко хладно. Касъмско тежко.
По раменете слизат мъглите.
Там, на кревата е самотно и...жежко...
Касъмско мъжки вали от очите...
Касъмски лудо. Трети петли.
Нейде, по двора, брадва изпъшка.
Припламва цигара. Някой дъхти
снощното вино, касъмси мъжки...
Касъмски бяло пада сланата.
Касъмски тъжно... Така си потребна...
По касъм е пак на парцали душата:
- Чай ли да пия или пък тебе...
Зем. -
чудно красиво е,Дани!
Браво! -
Много е Красиво! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не си ме разбрал правилно - никога не съм изрекъл такова нещо- че възторга към Дани е фалшив...Напротив, аз я Обичам , човече, обичам я като автор дето си струва труда да му напешеш два реда... Анадъан му?
Виж, аз си го и обяснявам, дори навремето се бях зарекъл в петък публикации да не правя... Ако си даскал по български и ти го иска програмата просто си го отметни в Главната книга - но не публикувай- никой не чете! Идея си нямаш , приятелю Снтефане, колко съм прав... Кътните им зъби знам... И точно щото знам кой какво представлява, си позволявам акъл да давам - не че нещо значи! Ако забравим, обаче да тачим ЗНАЧИМОТО, значи КРИЗАТА е и в душите ни! Туй то.
Зем.