Корен
Полудях ли все теб да сънувам?
Май от грешките мъдрост не купих.
В свъсен делник за слънце жадувам,
в нощи тъмни луната ме буди.
Изгорях, но не пих от звездите.
Тази жажда нощта ми разкъса.
Мълчаливо реките се сплитат,
сякаш пътя назад още търсят.
А родена съм в лудо безвремие.
В него още Южнякът е същият.
Щом посегна дъха му да взема
тежък корен назад все ме връща.
И ухая на липови клони,
и в съня ми клокочи реката.
Моят път още изгрева гони,
щом каваци ми галят душата.
Помъдрях ли, та чувам те още?
В топла пазва закътах мечтите.
Под Чинара пак пия те нощем,
а Южнякът струи от очите ...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
