Корени

            Събудих се и себе си намерих,

            запътила съм се към хоризонта

            и уморена от ненужни грижи,

            заспала съм на пейката позната,

            където свършва старата чаршия.

            Там  винаги продаваха надежда,

             даряваха дори на вересия.

             Стариците с ръцете - коренища,

             с които преорават все земята,

             от хорските очи и от смъртта,

              в стърнищата са скрили любовта си.

              А тя покълва всяка нова пролет,

              щурее с лятото, шарее с есента,

               а после се промъква в домовете,

               топи леда по зимните стъкла.

               Стариците с ръцете - коренища

                забравили са пътя на мечтите.

               Лекуват с билки чуждите сърца,

               а техните кървят от стари рани,

               но гледат всеки с погледа на мама.

               Стариците с ръцете - коренища,

               ми върнаха загубената обич,

               която съм оставила в съня си.