Корени
Корени
Събудих се и себе си намерих,
запътила съм се към хоризонта
и уморена от ненужни грижи,
заспала съм на пейката позната,
където свършва старата чаршия.
Там винаги продаваха надежда,
даряваха дори на вересия.
Стариците с ръцете - коренища,
с които преорават все земята,
от хорските очи и от смъртта,
в стърнищата са скрили любовта си.
А тя покълва всяка нова пролет,
щурее с лятото, шарее с есента,
а после се промъква в домовете,
топи леда по зимните стъкла.
Стариците с ръцете - коренища
забравили са пътя на мечтите.
Лекуват с билки чуждите сърца,
а техните кървят от стари рани,
но гледат всеки с погледа на мама.
Стариците с ръцете - коренища,
ми върнаха загубената обич,
която съм оставила в съня си.
© Виолета Томова All rights reserved.
Благодаря Ти!*