6 nov 2019, 0:21

Корени

  Poesía
1K 3 10

Случайно минавах по улица наречена, Вечност.

И видях, че старата бяла къща бе разрушена,

а беше тъй красива и изящна, и скътала

в сърцето си вековни тайни...

С чардак и малки слънчеви прозорчета

с пердета като снежно бели пеперуди

а на первазите и грееха дъхави мушката...

И все представях си, моми със  гиздави сукмани,

с престилки пъстри на стана изтъкани...

със нанизи от лъскави пендари, слънчеви моми –

вплели в косите си гюл, синчец и здравец...

А момците с бели ризи, избродирани

със българска шевица, закодирала в себе си –

топла радост и вековни тайни...

И все се питах за какво са си мечтали...!

И как в менчета от извора вода са носили...

А белите ръце, със ситото брашното са пресявали,

и с квас замесвали са хляба, и след като преседявал

в нощвите в зиданата пещ са го изпичали...

С коричка дъхава и хрупкава, и сладостта

на хляба са почитали... За белите волове –

водени от силните ръце отрудени...

как орали са нивите и златно зърно

в рохкавата пръст посявали.

Зърно по-скъпо от жълтици...

поело в себе си дъха на чернозема,

на слънцето най-светлата искрица,

от вятъра най-милите жътварски песни.

Там, на нивите където  – житото израствало,

поело в себе си свежия полъх на балкана,

а във светлите си утрини огласяно –

от песните на птици сладкопойни...

А есен в избите отлежавало е виното –

кехлибарено, искрящо и пенливо,

събрало в себе си топлината на лятото

и с обещание за нова светла пролет...

Не знам дали успях, със думи аз да те опиша!

Старина къща – портал през вековете...

За бащиното ни огнище, топлина и обич,

защото дом е там – където има хора,

където се обичат, радват и живеят,

взаимно си прощават и смело и задружно –

напред продължават и корените пазят...

Затова си скътах малко въгленче в сърцето –

та никога да не забравям, бащин дом любим!

И въпреки, че пътят е дълъг и опасен –

любовта и топлината, на майчина и бащина заръка,

ще ни пазят...за да бъдем, за да ни има...!

Да бъдем светъл лъч към световете...!

И корените на предците си да пазим в душата...!

 

04.03.2019г

Катя Джамова

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Албена, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Споделям напълно посланието на стиха ти, Кате! Така образно и богато си описала чудесните ни национални традиции! Поздравявам те!
  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • "Старинна къща-портал през вековете..."Образно и красиво!
  • Веси, благодаря ти за хубавите думи!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...