Корени
Случайно минавах по улица наречена, Вечност.
И видях, че старата бяла къща бе разрушена,
а беше тъй красива и изящна, и скътала
в сърцето си вековни тайни...
С чардак и малки слънчеви прозорчета
с пердета като снежно бели пеперуди
а на первазите и грееха дъхави мушката...
И все представях си, моми със гиздави сукмани,
с престилки пъстри на стана изтъкани...
със нанизи от лъскави пендари, слънчеви моми –
вплели в косите си гюл, синчец и здравец...
А момците с бели ризи, избродирани
със българска шевица, закодирала в себе си –
топла радост и вековни тайни...
И все се питах за какво са си мечтали...!
И как в менчета от извора вода са носили...
А белите ръце, със ситото брашното са пресявали,
и с квас замесвали са хляба, и след като преседявал
в нощвите в зиданата пещ са го изпичали...
С коричка дъхава и хрупкава, и сладостта
на хляба са почитали... За белите волове –
водени от силните ръце отрудени...
как орали са нивите и златно зърно
в рохкавата пръст посявали.
Зърно по-скъпо от жълтици...
поело в себе си дъха на чернозема,
на слънцето най-светлата искрица,
от вятъра най-милите жътварски песни.
Там, на нивите където – житото израствало,
поело в себе си свежия полъх на балкана,
а във светлите си утрини огласяно –
от песните на птици сладкопойни...
А есен в избите отлежавало е виното –
кехлибарено, искрящо и пенливо,
събрало в себе си топлината на лятото
и с обещание за нова светла пролет...
Не знам дали успях, със думи аз да те опиша!
Старина къща – портал през вековете...
За бащиното ни огнище, топлина и обич,
защото дом е там – където има хора,
където се обичат, радват и живеят,
взаимно си прощават и смело и задружно –
напред продължават и корените пазят...
Затова си скътах малко въгленче в сърцето –
та никога да не забравям, бащин дом любим!
И въпреки, че пътят е дълъг и опасен –
любовта и топлината, на майчина и бащина заръка,
ще ни пазят...за да бъдем, за да ни има...!
Да бъдем светъл лъч към световете...!
И корените на предците си да пазим в душата...!
04.03.2019г
Катя Джамова
© Катя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Албена, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
-
Споделям напълно посланието на стиха ти, Кате! Така образно и богато си описала чудесните ни национални традиции! Поздравявам те!
-
Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
-
"Старинна къща-портал през вековете..."Образно и красиво!
-
Веси, благодаря ти за хубавите думи!
-
Силни послания! Поздравления, Кате!
-
Младен, Росилина и Георги, благодаря ви от сърце
за хубавите думи и коментари!Пожелавам ви хубава
вечер и нови творчески успехи! -
Хареса ми.
-
Прекрасна ода за родовата памет и бита ни!
-
Браво, Катя! Поздравявам те!
Толкова образен и родолюбив стих си написала. Чудесен е!
"... За белите волове –
водени от силните ръце отрудени...
как орали са нивите и златно зърно
в рохкавата пръст посявали.
Зърно по-скъпо от жълтици...
поело в себе си дъха на чернозема,
на слънцето най-светлата искрица,
от вятъра най-милите жътварски песни."
"Да бъдем светъл лъч към световете...!
И корените на предците си да пазим в душата...!"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
