6.11.2019 г., 0:21

Корени

1K 3 10

Случайно минавах по улица наречена, Вечност.

И видях, че старата бяла къща бе разрушена,

а беше тъй красива и изящна, и скътала

в сърцето си вековни тайни...

С чардак и малки слънчеви прозорчета

с пердета като снежно бели пеперуди

а на первазите и грееха дъхави мушката...

И все представях си, моми със  гиздави сукмани,

с престилки пъстри на стана изтъкани...

със нанизи от лъскави пендари, слънчеви моми –

вплели в косите си гюл, синчец и здравец...

А момците с бели ризи, избродирани

със българска шевица, закодирала в себе си –

топла радост и вековни тайни...

И все се питах за какво са си мечтали...!

И как в менчета от извора вода са носили...

А белите ръце, със ситото брашното са пресявали,

и с квас замесвали са хляба, и след като преседявал

в нощвите в зиданата пещ са го изпичали...

С коричка дъхава и хрупкава, и сладостта

на хляба са почитали... За белите волове –

водени от силните ръце отрудени...

как орали са нивите и златно зърно

в рохкавата пръст посявали.

Зърно по-скъпо от жълтици...

поело в себе си дъха на чернозема,

на слънцето най-светлата искрица,

от вятъра най-милите жътварски песни.

Там, на нивите където  – житото израствало,

поело в себе си свежия полъх на балкана,

а във светлите си утрини огласяно –

от песните на птици сладкопойни...

А есен в избите отлежавало е виното –

кехлибарено, искрящо и пенливо,

събрало в себе си топлината на лятото

и с обещание за нова светла пролет...

Не знам дали успях, със думи аз да те опиша!

Старина къща – портал през вековете...

За бащиното ни огнище, топлина и обич,

защото дом е там – където има хора,

където се обичат, радват и живеят,

взаимно си прощават и смело и задружно –

напред продължават и корените пазят...

Затова си скътах малко въгленче в сърцето –

та никога да не забравям, бащин дом любим!

И въпреки, че пътят е дълъг и опасен –

любовта и топлината, на майчина и бащина заръка,

ще ни пазят...за да бъдем, за да ни има...!

Да бъдем светъл лъч към световете...!

И корените на предците си да пазим в душата...!

 

04.03.2019г

Катя Джамова

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албена, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Споделям напълно посланието на стиха ти, Кате! Така образно и богато си описала чудесните ни национални традиции! Поздравявам те!
  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • "Старинна къща-портал през вековете..."Образно и красиво!
  • Веси, благодаря ти за хубавите думи!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...