Nov 6, 2019, 12:21 AM

Корени

  Poetry
1K 3 10

Случайно минавах по улица наречена, Вечност.

И видях, че старата бяла къща бе разрушена,

а беше тъй красива и изящна, и скътала

в сърцето си вековни тайни...

С чардак и малки слънчеви прозорчета

с пердета като снежно бели пеперуди

а на первазите и грееха дъхави мушката...

И все представях си, моми със  гиздави сукмани,

с престилки пъстри на стана изтъкани...

със нанизи от лъскави пендари, слънчеви моми –

вплели в косите си гюл, синчец и здравец...

А момците с бели ризи, избродирани

със българска шевица, закодирала в себе си –

топла радост и вековни тайни...

И все се питах за какво са си мечтали...!

И как в менчета от извора вода са носили...

А белите ръце, със ситото брашното са пресявали,

и с квас замесвали са хляба, и след като преседявал

в нощвите в зиданата пещ са го изпичали...

С коричка дъхава и хрупкава, и сладостта

на хляба са почитали... За белите волове –

водени от силните ръце отрудени...

как орали са нивите и златно зърно

в рохкавата пръст посявали.

Зърно по-скъпо от жълтици...

поело в себе си дъха на чернозема,

на слънцето най-светлата искрица,

от вятъра най-милите жътварски песни.

Там, на нивите където  – житото израствало,

поело в себе си свежия полъх на балкана,

а във светлите си утрини огласяно –

от песните на птици сладкопойни...

А есен в избите отлежавало е виното –

кехлибарено, искрящо и пенливо,

събрало в себе си топлината на лятото

и с обещание за нова светла пролет...

Не знам дали успях, със думи аз да те опиша!

Старина къща – портал през вековете...

За бащиното ни огнище, топлина и обич,

защото дом е там – където има хора,

където се обичат, радват и живеят,

взаимно си прощават и смело и задружно –

напред продължават и корените пазят...

Затова си скътах малко въгленче в сърцето –

та никога да не забравям, бащин дом любим!

И въпреки, че пътят е дълъг и опасен –

любовта и топлината, на майчина и бащина заръка,

ще ни пазят...за да бъдем, за да ни има...!

Да бъдем светъл лъч към световете...!

И корените на предците си да пазим в душата...!

 

04.03.2019г

Катя Джамова

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Албена, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Споделям напълно посланието на стиха ти, Кате! Така образно и богато си описала чудесните ни национални традиции! Поздравявам те!
  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • "Старинна къща-портал през вековете..."Образно и красиво!
  • Веси, благодаря ти за хубавите думи!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...