Случайно минавах по улица наречена, Вечност.
И видях, че старата бяла къща бе разрушена,
а беше тъй красива и изящна, и скътала
в сърцето си вековни тайни...
С чардак и малки слънчеви прозорчета
с пердета като снежно бели пеперуди
а на первазите и грееха дъхави мушката...
И все представях си, моми със гиздави сукмани,
с престилки пъстри на стана изтъкани...
със нанизи от лъскави пендари, слънчеви моми –
вплели в косите си гюл, синчец и здравец...
А момците с бели ризи, избродирани ...