Тръгвам си, за да се върна,
обръщам се.
За кой ли път аз тръгвам си,
но връщам се.
Очите си отварям,
за да поема
красива гледка
от красиво село!
И помня, викахме се
пред вратата.
Безгрижни смяхме се
посрещайки зората!
Желания, мечти
и радост!
Безценни времена
на младост!
Тръгвам си, но ще се върна!
Връщам се!
Той, влака тръгва също...
.... връща се!
© Pavlin Penchev Todos los derechos reservados