Jan 14, 2025, 7:25 PM

Корени

  Poetry
310 1 0

 

Тръгвам си, за да се върна,
обръщам се.
За кой ли път аз тръгвам си,
но връщам се.
Очите си отварям, 
за да поема
красива гледка 
от красиво село!
И помня, викахме се
пред вратата.
Безгрижни смяхме се 
посрещайки зората!
Желания, мечти
 и радост!
Безценни времена 
на младост!
Тръгвам си, но ще се върна!
Връщам се!
Той, влака тръгва също...
.... връща се!

                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pavlin Penchev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...