7 dic 2015, 23:35  

Корените 

  Poesía » Parodias
538 0 0

Животът ти е полусън,

умееш да се излежаваш.

Прозяваш се - и аз не съм,

това, което всеки би забравил.

Решаваш - "Утре ще се променя!",

но утре все не идва...

Завивайки се 'ей така' мислиш,

че си искал да опиташ.

Сърдито гледаш към будилника -

защо звъни, щом няма смисъл?

Обръщаш се на другата страна

и чудиш се какво ли си попитал.

© Мария Начева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??