Корените
801
0
0
Животът ти е полусън,
умееш да се излежаваш.
Прозяваш се - и аз не съм,
това, което всеки би забравил.
Решаваш - "Утре ще се променя!",
но утре все не идва...
Завивайки се 'ей така' мислиш,
че си искал да опиташ.
Сърдито гледаш към будилника -
защо звъни, щом няма смисъл?
Обръщаш се на другата страна
и чудиш се какво ли си попитал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Начева Всички права запазени
