Корените

Животът ти е полусън,

умееш да се излежаваш.

Прозяваш се - и аз не съм,

това, което всеки би забравил.

Решаваш - "Утре ще се променя!",

но утре все не идва...

Завивайки се 'ей така' мислиш,

че си искал да опиташ.

Сърдито гледаш към будилника -

защо звъни, щом няма смисъл?

Обръщаш се на другата страна

и чудиш се какво ли си попитал.