Попили пролетни лъчи горящи,
умират и се раждат пак.
Хиляди звезди с души туптящи
прорязват огледален мрак.
В клоните се скрива птица
и с полъха на вятъра отлита,
слива се с една сълзица
и в корените на деня се вплита.
Събужда се нечакана зората
и протяга длани утринта,
затопля с сладък дъх земята,
а слъцето отпраща вечерта.