snowdrop
53 el resultado
Откъснах я, докато още беше малка и нямаше как да ми противоречи. Обещах ú да и покажа светове, които никога не е виждала, хора, които никога няма да срещне и места, на които ще мечта е да отиде. Обещах ú и тръгнахме. Тя още не можеше да говори. Не познаваше думите, не познаваше звуците, не познаваш ...
  854 
Неонова реклама свети,
предлага щастие безбрежно;
циганка, раздаваща съвети
срещу двайсет лева неизбежно.
Момиче, докосвано с наслада, ...
  659 
Ти се будиш,
огряна от ведрите лъчи
на неизреченото утро
и усмивката ти е родена
от шепота на ангелски коси... ...
  709 
Парчета стъклени сълзи -
събирам ги във шепа
и съзнанието ми кърви,
и търси някаква подкрепа.
Моментен пристъп на надежда, ...
  725 
Дори не знам откъде и как се е появила. Сега дори се чудя дали реално е съществувала. Казваше се Мира. Изведнъж нахлу в малкия ми детски свят и... не беше като мен. Странно е, но мислеше по различен начин, а чувстваше точно като мен.
Баща и е починал, когато е била на пет. От рак. Дори не знаех, че ...
  1049 
Тя ми говореше. Разказваше ми увлекателно за силата на думите и на мълчанието. Стоях на автобусната спирка, през която автобуси не минават. Пред мен се простираше празно поле от празни илюзии. Тук- там бе поникнало по някоя мечтателна овошка, посадена от някой дървен философ. Но и мечтателните дръвц ...
  841 
Освободена от веригите на своето племе,
забравила тежест и бреме,
искам да тичам на воля,
без да моля за разрешение
сред безбройни правила за поведение. ...
  651 
Изгрев
"Пия Туборг. Понякога кафе.
После заспивам и се будя в съня си..."
Цитат от e-mail, получен през август...
Понякога спя. Друг път дори сънувам. После се будя и съм част от странно съновидение. Някой мечтаят за романтичния залез. Други очакват изгрева с нетърпелив гъдел. Аз ли? Аз чакам нощта. ...
  934 
Тя дойде при мен неусетна. Тихо пристъпи и ме докосна. Насочи взора ми към себе си. Защо? За да я видя, да я позная. Очите й бяха черни. Мрачни и тъмни като наслоявана вековна тъга. Моите грешки, моите омърсени мисли, се бяха отразили в очите й. Тя ме гледаше и ме молеше. Искаше мястото ми само за м ...
  987 
Понякога се крие той. А друг път се скрива тя. Не защото не искат да се срещнат - напротив. Дланите им постоянно се търсят, когато няма слънце и има звезди, а душите им се преследват в сънищата. Крият се по спомен от детска игра.
Намираш си тайно място, сърцето ти бие така, сякаш всеки миг ще изскоч ...
  802 
Излизам. Ей, така! Без сбогом! Страницата се затваря с плясък зад гърба ми. Няма връщане назад! Избягах от познатия том. Тичам гола по масата. Съблякох следите от белези, трупани с години. Свалих всеки наизустен спомен от застиналия живот - застинал в минутата на създаването си, за да бъде изживяван ...
  841 
Вглъбена в себе си вървях
и не видях
нежното крилато създание.
С помръкнало съзнание,
дори и не разбрах ...
  1530 
Мръсната стая ме прочиства отвътре.
Изгнили дъски наслоени със прах,
и няма страх,
и няма желание за фалшиво полиране.
Гримирам паяжината с пренебрежение ...
  643 
Скрих се там - в слънчовите двори.
Вечерта, преди да падне мрак,
да чуя Слънце да говори
кога над мен ще грее пак.
Аз чаках, тихо притаена ...
  615 
... Той седи на пейката и чака нещо да се случи. Паркът е пуст. Хора няма, защото е вечер. Мракът разлива мастило по всички алеи. Мастилени дървета, треви, пейки. И той самият е мастилено петно, разлято в долния ъгъл на листа.
Огнен пламък огрява кожената му маска/лице и изгасва. Хладен дим/мастило. ...
  1745 
След дъгата
Нека тръгнем ние с теб,
далеч от самотата
да вървим далеч, далеч!
Сплели длани, ...
  700 
Никога не я гледал влюбено,
нито й е подарявал рози,
а вместо туй, във времето прегърбено
пратил я е ТОЙ да се тормози.
Дали е някой сам съдбата си обичал? ...
  612 
Аз съм II
94'
за нещо неживяно,
миналото, невидяно
от ни един поет. ...
  707 
На Никола Вапцаров
Приятелю,
машините, мотора
липсват ти понякога, нали?
И мисълта, обгърнала простора, ...
  601 
Мислиш ли, че би успял
на релсите на старата гара
да спреш живота превъртял,
да изпиеш злата му отвара?
Да се качиш в посока края, ...
  784 
Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри ...
  1575 
Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова год ...
  849 
Очите й са маслено-зелени.
Косите - светла житна нива.
От лика и всички са пленени
и казват, че е сякаш жива.
Но не знаят... ...
  779 
Когато слънцето се скрие наобратно
и не остане връх, обагрен от лъчи,
ще види някой вероятно
сълзица бистра в Нейните очи.
Отвлечен неусетно от бледа мрачина, ...
  738 
ПРОЛЕТ
Пера от жар птица откъснати
по небе от смола са разпръснати,
разтопени облаци се свличат,
те на огнени вълни приличат. ...
  528 
Реших, че днес ще те потърся
във този свят фалшив, нетраен,
от земната си плът да се отърся,
да те срещна сред мига безкраен.
Казват, че при теб е страшно, ...
  1056 
Земя
Попий ме, погълни ме цялата,
подари ми твоя аромат,
строши оковите на тялото,
потопи ме в своя кръговрат. ...
  606 
Ако можех да превърна този миг във вечност
и с теб в безкрая да вървим,
застинали във своята обреченост,
в прегръдка силна да се уловим...
Ако можех да постигна безтегловност, ...
  627 
Попили пролетни лъчи горящи,
умират и се раждат пак.
Хиляди звезди с души туптящи
прорязват огледален мрак.
В клоните се скрива птица ...
  582 
Кристално кълбо
На Роси
Кажи ми!
Кажи истината за света, създаден
oт хаоса безпощаден, ...
  779 
Стои старикът изморен
Във своята безлюдна стая
От живот в лишения сломен
Седи самотен и мечтае
Не вижда нищо от години ...
  640 
Аз СЪМ
Аз съм змия, изпълзяла от кожата си, преродена. От товара на миналото освободена, олекотена. Той останал е назад по пътя изминат - цял и непокътнат е от мен далечен. А аз съм птица лека, хвърковата като мисъл нова, непозната. Лека като детска мечта, като пролетно ухание, като ведър утринен лъ ...
  1075  10 
Дай ми само кутия цигари,
кутия цигари и слънце.
Покажи ми път - път без товари.
И малко обич - дори само зрънце!
Дай ми пламък, не искам запалка - ...
  1071 
Не ме разбирай грешно,
не отричам вярата и Бога.
Съмнявам се във себе си -
в себе си и в хората.
Приведени на две от грижи, грехове ...
  936  11 
За властта
Дълбоко в недрата на човешкото съзнание, понякога труднооткриваема, друг път - изникваща на повърхността, се крие идеята за власт - желанието за абсолютен контрол над умовете, притежанията и съдбите на останалите човешки същества.
Тази цел не може да бъде заклеймена като нещо зло или дест ...
  18027 
Тя живееше самотна край селцето,
в схлупена къщурка на брега на морето.
Криеше лицето си в съня на нощта,
ръцете й докосваха безстрашно свещта.
Пламъкът бледен изгаряше кожата топъл, ...
  883 
Луната танцува и ме гледа -
гледа как кротко залепям очи.
Тя трепти нежна, восъчно бледа,
гледа кой тази нощ няма да спи.
Кръгла, следи съня през стъклото, ...
  1068 
В съня си само виждам смисъл,
безметежно празен е денят,
няма ярка, пъстра мисъл
да вдъхне обич на света.
Сиви хора, тихи силуети ...
  1215 
Нека се слеем в мрака безплоден,
нека родим се в миг красота,
да създадем нов свят еднороден,
забравили страх, свян, самота.
Нека докоснем дните безцелни, ...
  595 
Отровена, тъжна, прашна, прогнила
се връща отново в началото.
Оставена в тъмното без дом, без закрила,
вижда нечий чужд лик в огледалото.
Тя беше мила, нежна, добра, доверчива - ...
  1074 
Propuestas
: ??:??