24 feb 2025, 11:31  

Корида

  Poesía » Otra
376 2 3

Излезе Черното, а очите му блестят...

Аплодираха го... за болка зажаднели.

Дошли те бяха, пак да си платят,

онова което от другите са взели.

 

Приготви Бялото кървавият плащ,

а червеното е още, казват, цвят за обич..

Пред погледа му го развя, пламтящ,

душата му пристегна в огнен обръч...

 

Тогава Черното главата си наведе,

подгънаха се тъжно предните нозе.

Човешки думи не знаеше да каже,

Бялото надмощие тържествено превзе.

 

А Черното поиска просто да обича...

но... Бялото последната стрела заби.

И утихна Черното, затвори си очите,

потънали в най- белите сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...