24 feb 2025, 11:31  

Корида

  Poesía » Otra
378 2 3

Излезе Черното, а очите му блестят...

Аплодираха го... за болка зажаднели.

Дошли те бяха, пак да си платят,

онова което от другите са взели.

 

Приготви Бялото кървавият плащ,

а червеното е още, казват, цвят за обич..

Пред погледа му го развя, пламтящ,

душата му пристегна в огнен обръч...

 

Тогава Черното главата си наведе,

подгънаха се тъжно предните нозе.

Човешки думи не знаеше да каже,

Бялото надмощие тържествено превзе.

 

А Черното поиска просто да обича...

но... Бялото последната стрела заби.

И утихна Черното, затвори си очите,

потънали в най- белите сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...