Корида
Излезе Черното, а очите му блестят...
Аплодираха го... за болка зажаднели.
Дошли те бяха, пак да си платят,
онова което от другите са взели.
Приготви Бялото кървавият плащ,
а червеното е още, казват, цвят за обич..
Пред погледа му го развя, пламтящ,
душата му пристегна в огнен обръч...
Тогава Черното главата си наведе,
подгънаха се тъжно предните нозе.
Човешки думи не знаеше да каже,
Бялото надмощие тържествено превзе.
А Черното поиска просто да обича...
но... Бялото последната стрела заби.
И утихна Черното, затвори си очите,
потънали в най- белите сълзи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Демирова Все права защищены
