Feb 24, 2025, 11:31 AM  

Корида

  Poetry » Other
370 2 3

Излезе Черното, а очите му блестят...

Аплодираха го... за болка зажаднели.

Дошли те бяха, пак да си платят,

онова което от другите са взели.

 

Приготви Бялото кървавият плащ,

а червеното е още, казват, цвят за обич..

Пред погледа му го развя, пламтящ,

душата му пристегна в огнен обръч...

 

Тогава Черното главата си наведе,

подгънаха се тъжно предните нозе.

Човешки думи не знаеше да каже,

Бялото надмощие тържествено превзе.

 

А Черното поиска просто да обича...

но... Бялото последната стрела заби.

И утихна Черното, затвори си очите,

потънали в най- белите сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...