19 sept 2009, 19:54

Коридор

Poesía » Otra

554 0 1

Вървя през мрачен коридор,

на стените начертано е,

като във адски пъзел,

невъзможната любов.

Всичко свършило е вече,

обратен път назад не виждам,

а във мене химикалка няма,

нищо не мога да поправя.

Ще продължа,

ще пристъпя аз напред

и ще драскам с нокти по стените,

ще дълбая нови пътища,

чуждите животи,

пък дано една промяна

и моето сърце да стопли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ninsi (Нина Найденова)

Ще го стопли.... поздрави за хубавото стихче!

2009-09-19T21:33:05+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0