Коридор
548
0
1
Вървя през мрачен коридор,
на стените начертано е,
като във адски пъзел,
невъзможната любов.
Всичко свършило е вече,
обратен път назад не виждам,
а във мене химикалка няма,
нищо не мога да поправя.
Ще продължа,
ще пристъпя аз напред
и ще драскам с нокти по стените,
ще дълбая нови пътища,
чуждите животи,
пък дано една промяна
и моето сърце да стопли.
© Виктория Михайлова All rights reserved.
