15 ene 2017, 19:09

Коридор 

  Poesía » Filosófica
605 1 0

Студен азотно-ментов чай
и ситно влакнест стар тютюн,
акомпанират в дълъг, на средна
възраст коридор,
с любим кънтеж, а не просто с шум.
Ще кажеш странно предпочитание, но тук цари нечувана симфония

и аз я чакам пет години, да излезне и запомня я!
Загасях слънцето и палих и свещички,

свирих и в недрата, и отпратих всички,

защото те дори облечени в тела, тежки съдници с принтирани лица,

останаха встрани, в техния затвор и не знаят,

че надмина ги един обикновен,

на средна възраст, коридор!

© Георги Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??