15.01.2017 г., 19:09

Коридор

947 1 0

Студен азотно-ментов чай
и ситно влакнест стар тютюн,
акомпанират в дълъг, на средна
възраст коридор,
с любим кънтеж, а не просто с шум.
Ще кажеш странно предпочитание, но тук цари нечувана симфония

и аз я чакам пет години, да излезне и запомня я!
Загасях слънцето и палих и свещички,

свирих и в недрата, и отпратих всички,

защото те дори облечени в тела, тежки съдници с принтирани лица,

останаха встрани, в техния затвор и не знаят,

че надмина ги един обикновен,

на средна възраст, коридор!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...