Студен азотно-ментов чай
и ситно влакнест стар тютюн,
акомпанират в дълъг, на средна
възраст коридор,
с любим кънтеж, а не просто с шум.
Ще кажеш странно предпочитание, но тук цари нечувана симфония
и аз я чакам пет години, да излезне и запомня я!
Загасях слънцето и палих и свещички,
свирих и в недрата, и отпратих всички,
защото те дори облечени в тела, тежки съдници с принтирани лица,
останаха встрани, в техния затвор и не знаят,
че надмина ги един обикновен, ...