Чувствам се като някакво кошче за боклуци,
в което всеки изхвърля проблемите на буци.
И вместо в лицата им да виждам аз приятел,
за жалост, всеки път попадам на предател.
Раздавам се за всички аз всеотдайно,
очаквайки ответност, очаквайки нещо трайно.
И на чуждите проблеми съм се аз отдала,
а душата ми нещо я мъчи, чувствам я умряла.
Чувствам се като някакво кошче за боклуци,
опитвайки се да помогна на емоциите им куци.
Но... писна ми от всичко, вече ме боли глава,
а другите не го разбират, не знаят за това. ...