Кошче за боклуци
КОШЧЕ ЗА БОКЛУЦИ
Чувствам се като някакво кошче за боклуци,
в което всеки изхвърля проблемите на буци.
И вместо в лицата им да виждам аз приятел,
за жалост, всеки път попадам на предател.
Раздавам се за всички аз всеотдайно,
очаквайки ответност, очаквайки нещо трайно.
И на чуждите проблеми съм се аз отдала,
а душата ми нещо я мъчи, чувствам я умряла.
Чувствам се като някакво кошче за боклуци,
опитвайки се да помогна на емоциите им куци.
Но... писна ми от всичко, вече ме боли глава,
а другите не го разбират, не знаят за това.
Знам, че въпреки крещящият им зов,
аз ще продължавам да откликвам с любов,
защото, щом някой нещо от сърце ти подари,
животът ще е лесен и по-леко ще върви.
Но разберете, не мога повече да ви изтрая
и е време най-накрая пред вас да си призная,
не искам за това, което правя, никаква награда,
но, моля ви, нека приятелството ни да не се разпада.
Искам и аз да ви използвам - като казан за смет,
иска ми се и вие да сте един полезен предмет.
С проблемите си свои аз да ви обгръщам,
или по-скоро, просто тъпкано да ви го връщам!
