***
Луната се разби в съня ми.
Начупи се на късчета кошмар.
Опари ме до бяло по врата ми...
Възглавките избугнаха в пожар.
В нощта препусна колесница.
Конете трополяха като взвод.
Под клепките ми стресната зеница
безпомощно се молеше за брод.
Опитвах се да бягам през войската.
Настигаше ме огненият щит.
И кикотът си пусна пипалата
в кревата ми... по детски скрит.
© Арлина Todos los derechos reservados
Видях го и аз - с тази чудесна образност!