6 sept 2009, 10:27

Кошмар...

  Poesía
1.6K 0 14

***

Луната се разби в съня ми.

Начупи се на късчета кошмар.

Опари ме до бяло по врата ми...

Възглавките избугнаха в пожар.

 

 

В нощта препусна колесница.

Конете трополяха като взвод.

Под клепките ми стресната зеница

безпомощно се молеше за брод.

 

 

Опитвах се да бягам през войската.

Настигаше ме огненият щит.

И кикотът си пусна пипалата

в кревата ми... по детски скрит.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Видях го и аз - с тази чудесна образност!
  • много хубаво и естествено ,хареса ми !!!
  • Ами ,хареса ми много.
  • Будна съм аз...отдавна!
    Благодаря за поздрава! :о)
  • Готина образност! Чудесно написано. Хареса ми!
    Поздрав, Арлина Време е от сън да се събудиш! ))
    А това е за слушане:
    http://www.youtube.com/watch?v=Hna3aUeG5oM

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...