6.09.2009 г., 10:27 ч.
Кошмар...
***
Луната се разби в съня ми.
Начупи се на късчета кошмар.
Опари ме до бяло по врата ми...
Възглавките избугнаха в пожар.
В нощта препусна колесница.
Конете трополяха като взвод.
Под клепките ми стресната зеница
безпомощно се молеше за брод.
Опитвах се да бягам през войската.
Настигаше ме огненият щит.
И кикотът си пусна пипалата
в кревата ми... по детски скрит.
© Арлина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много хубаво и естествено ,хареса ми !!!
-
Ами ,хареса ми много.
-
Будна съм аз...отдавна!
Благодаря за поздрава! :о) -
Готина образност! Чудесно написано. Хареса ми!
Поздрав, Арлина
Време е от сън да се събудиш! ))
А това е за слушане:
http://www.youtube.com/watch?v=Hna3aUeG5oM -
Ех, много хубаво!
-
Изключително стихо...!
Приеми моите адмирации!
А сега моят поетичен коментар!
*****
Звездите със светлите зеници
и с безкръвни студени пипала,
и с ледени сърца
в студ сковаха моето сърце.
В кошмарна зима
тялото разпнаха.
Поздрави!!!
Николай Пеняшки
-
Страхотен стих !!!
-
Радвам се да те видя тук!Удоволствие е!
-
прекрасно ! 6!
-
в следващия сън - вместо войски и огньове, цветя и птици
-
Липсваше!
Здравей!
И 6! -
Отдавна не си идвала тук, Арлина, а пишеш хубаво!
-
Аплодисменти, Арлина!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Видях го и аз - с тази чудесна образност!