6 сент. 2009 г., 10:27

Кошмар...

1.6K 0 14

***

Луната се разби в съня ми.

Начупи се на късчета кошмар.

Опари ме до бяло по врата ми...

Възглавките избугнаха в пожар.

 

 

В нощта препусна колесница.

Конете трополяха като взвод.

Под клепките ми стресната зеница

безпомощно се молеше за брод.

 

 

Опитвах се да бягам през войската.

Настигаше ме огненият щит.

И кикотът си пусна пипалата

в кревата ми... по детски скрит.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
    Видях го и аз - с тази чудесна образност!
  • много хубаво и естествено ,хареса ми !!!
  • Ами ,хареса ми много.
  • Будна съм аз...отдавна!
    Благодаря за поздрава! :о)
  • Готина образност! Чудесно написано. Хареса ми!
    Поздрав, Арлина Време е от сън да се събудиш! ))
    А това е за слушане:
    http://www.youtube.com/watch?v=Hna3aUeG5oM

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...