14 ago 2006, 23:15

КОШМАР

  Poesía
819 0 0

 

 

Кошмарът ще свърши

само, когато успее да ни довърши.

Бавно в душите настъпва

и кара всичко човешко да се срутва.

Убива, руши

и всичко това боли.

Нервите се опъват,

мисли лоши в ума нахлуват,

и все едно се давиш

без да можеш да изплуваш

*

Безсилни и плахи,

нещастието кой ни прати?

И въже около врата затяга

и никой не може да избяга.

*

Изведнъж лъч светлина изгрява

и те кара да се бориш с кошмара.

И въжето постепенно се отпуска

и глътка въздух

душата от съня събужда.

Всичко лошо започва да изчезва

и на светло място да ни отвежда,

където кошмарът нереален да изглежда.

 

 

12.07.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Пл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...