14 авг. 2006 г., 23:15

КОШМАР

821 0 0

 

 

Кошмарът ще свърши

само, когато успее да ни довърши.

Бавно в душите настъпва

и кара всичко човешко да се срутва.

Убива, руши

и всичко това боли.

Нервите се опъват,

мисли лоши в ума нахлуват,

и все едно се давиш

без да можеш да изплуваш

*

Безсилни и плахи,

нещастието кой ни прати?

И въже около врата затяга

и никой не може да избяга.

*

Изведнъж лъч светлина изгрява

и те кара да се бориш с кошмара.

И въжето постепенно се отпуска

и глътка въздух

душата от съня събужда.

Всичко лошо започва да изчезва

и на светло място да ни отвежда,

където кошмарът нереален да изглежда.

 

 

12.07.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Пл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...