Кошмарът ще свърши

само, когато успее да ни довърши.

Бавно в душите настъпва

и кара всичко човешко да се срутва.

Убива, руши

и всичко това боли.

Нервите се опъват,

мисли лоши в ума нахлуват,

и все едно се давиш

без да можеш да изплуваш

*

Безсилни и плахи,

нещастието кой ни прати?

И въже около врата затяга

и никой не може да избяга.

*

Изведнъж лъч светлина изгрява

и те кара да се бориш с кошмара.

И въжето постепенно се отпуска

и глътка въздух

душата от съня събужда.

Всичко лошо започва да изчезва

и на светло място да ни отвежда,

където кошмарът нереален да изглежда.

12.07.2006