Aug 14, 2006, 11:15 PM

КОШМАР

  Poetry
817 0 0

 

 

Кошмарът ще свърши

само, когато успее да ни довърши.

Бавно в душите настъпва

и кара всичко човешко да се срутва.

Убива, руши

и всичко това боли.

Нервите се опъват,

мисли лоши в ума нахлуват,

и все едно се давиш

без да можеш да изплуваш

*

Безсилни и плахи,

нещастието кой ни прати?

И въже около врата затяга

и никой не може да избяга.

*

Изведнъж лъч светлина изгрява

и те кара да се бориш с кошмара.

И въжето постепенно се отпуска

и глътка въздух

душата от съня събужда.

Всичко лошо започва да изчезва

и на светло място да ни отвежда,

където кошмарът нереален да изглежда.

 

 

12.07.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Пл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...