morgana69 (Моргана Кирилова)
3 2
23 ago 2007, 22:37

Кошмар 

  Poesía
851 1 3
Ти искаше на бебето да измислим име,
а аз ти казах "Не, зает съм, остави ме!"
Излезе и затвори тихо външната врата,
а аз продължих вестника да си чета.

Когато приключих, тебе вкъщи те нямаше,
звънях ти, но ти не отговаряше.
Реших да отида да те намеря,
беше излязла, без да направиш вечеря.

Потърсих те във всички близки кафенета
"Видахте ли жена ми? Моля, помогнете!"
След време те видях с някакъв мъж,
сърцето разтуптя се, изтръпнах изведнъж.

Извиках те, но ти май беше заета,
харесваше ти май на другия в ръцете.
Видях, че те целува и поисках да го спра,
но пред мене имаше стъклена стена.

Вие бяхте щастливи, сърцето ми спря,
от очите се спусна кървава сълза.
В този миг разбрах, че много съм сгрешил,
пренебрегвах те, вместо да бъда по-мил.

Научих си урока, нека болките да спрат
и ако мога аз да върна времето назад...
Започнаха да падат сълза след сълза
и изведнъж пред мене слънцето изгря.

Събудих се, това беше просто сън,
птици чуруликаха весело навън...
Обърнах се и спяща до мене те открих.
целунах аз челото ти, на Бог благодарих.
Да съм до тебе винаги аз си обещах,
сълзите си изтрих и отново заспах...

© Моргана Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??