morgana69 (Моргана Кирилова)
3 2
23.08.2007 г., 22:37 ч.

Кошмар 

  Поезия
736 1 3
Ти искаше на бебето да измислим име,
а аз ти казах "Не, зает съм, остави ме!"
Излезе и затвори тихо външната врата,
а аз продължих вестника да си чета.

Когато приключих, тебе вкъщи те нямаше,
звънях ти, но ти не отговаряше.
Реших да отида да те намеря,
беше излязла, без да направиш вечеря.

Потърсих те във всички близки кафенета
"Видахте ли жена ми? Моля, помогнете!"
След време те видях с някакъв мъж,
сърцето разтуптя се, изтръпнах изведнъж.

Извиках те, но ти май беше заета,
харесваше ти май на другия в ръцете.
Видях, че те целува и поисках да го спра,
но пред мене имаше стъклена стена.

Вие бяхте щастливи, сърцето ми спря,
от очите се спусна кървава сълза.
В този миг разбрах, че много съм сгрешил,
пренебрегвах те, вместо да бъда по-мил.

Научих си урока, нека болките да спрат
и ако мога аз да върна времето назад...
Започнаха да падат сълза след сълза
и изведнъж пред мене слънцето изгря.

Събудих се, това беше просто сън,
птици чуруликаха весело навън...
Обърнах се и спяща до мене те открих.
целунах аз челото ти, на Бог благодарих.
Да съм до тебе винаги аз си обещах,
сълзите си изтрих и отново заспах...

© Моргана Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??