23 may 2010, 20:27

Кошмар

  Poesía » Otra
885 0 1

Кошмар

 

Кошмар отново разкъсва съня ми,

твоята сянка пак гони духа ми.

От сърцето ми къса парчета огромни,

спомени носи от бездни дълбоки.

 

Мечтите възвръща от плам изгорели,

показва очите от плач уморени.

Сълзите са станали кубчета лед,

отново захвърлена е обичта като смет.

 

Листа във съня ми капят безспирно,

сърцето ми спира от скръб уморено.

Очите отварят се стреснати в мрака,

разбирам, кошмар била е цялата болка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...