Кошмар

Poetry » Other

883 0 1

Кошмар

Кошмар отново разкъсва съня ми,

твоята сянка пак гони духа ми.

От сърцето ми къса парчета огромни,

спомени носи от бездни дълбоки.

Мечтите възвръща от плам изгорели,

показва очите от плач уморени.

Сълзите са станали кубчета лед,

отново захвърлена е обичта като смет.

Листа във съня ми капят безспирно,

сърцето ми спира от скръб уморено.

Очите отварят се стреснати в мрака,

разбирам, кошмар била е цялата болка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0