6 oct 2016, 18:47  

Кошмар

  Poesía
975 1 8

Кошмарът се събужда над съня ми,

реално провокира моят дом!

Инстинктът му в очите ми осъмва,

настроен за война и за разгром!

 

Космато и отровно ме превзема.

Въздуха с дъха си  разболя.

Той, ядосан е от неизвестно време!

Катран по кожата ми се разля...

 

Не се познавам! Може би отдавна

дълбока връзка има между нас?

Кошмарът сигурно се е надявал

да не отнема черната му власт!

 

В обърканост държа го и в заблуда

на виртуалния му постамент.

С Кошмара свързани сме по принуда,

но всъщност Той страхува се от мен!

 

06.10.2016г. – Д.В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...