6 окт. 2016 г., 18:47  

Кошмар

977 1 8

Кошмарът се събужда над съня ми,

реално провокира моят дом!

Инстинктът му в очите ми осъмва,

настроен за война и за разгром!

 

Космато и отровно ме превзема.

Въздуха с дъха си  разболя.

Той, ядосан е от неизвестно време!

Катран по кожата ми се разля...

 

Не се познавам! Може би отдавна

дълбока връзка има между нас?

Кошмарът сигурно се е надявал

да не отнема черната му власт!

 

В обърканост държа го и в заблуда

на виртуалния му постамент.

С Кошмара свързани сме по принуда,

но всъщност Той страхува се от мен!

 

06.10.2016г. – Д.В.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....