К О Ш М А Р
Тя бягаше обезумяла
от нещастието,което на път бе,да се случи,
невярваща,че по чудо отърва се
и с удара отчаян просна това бясно куче.
Спря за миг и се ослуша,
задиша по-спокойно,
от студа във якето се сгуши,
а душата сви се в тялото й стройно.
Тялото на изверга лежеше
неподвижно там в сумрака,
на стотина метра надалече
върху снега,контрастен отпечатък.
Видя го като се надига,
ужасът във миг я сграбчи,
усети,как въздухът не и достига
и не може,да направи крачка.
Не тръгна той към нея,
а на сантиметри над земята,
тялото му бавно,плавно се зарея
и се насочи към колата.
Наблюдаваше го с удивление,
надежда плаха й се появи
от това магично представление,
може би илюзия на нейните очи?
Сред пустошта на Майката Природа,
на дъното на безкрайния въздушен океан,
тя из тайнство чудно броди,
а Духът на Злото беше спрян.
Колата литна с гръм и трясък,
озариха се очите й от светлина,
после тишина...в небето птичи крясък
и шок дълбок във нейната душа.
В далечината вълчи вой,
от още по-далече друг му отговаря,
а после още,още и във звуковия строй
веригата на глутницата се затваря.
Не можа докрай да се израдва
на чудното си избавление,
спокойствието пак и бе откраднато,
ужасът я грабна в нямо вцепенение.
Воят вълчи със всеки миг е по-наблизо
сред снежното поле,със свидетелка единствена Луната.
Изпадна тя от страх във нервна криза
и с краката подкосени се свлече в преспата навята.
Стана й студено,затрепери,
а после в подсъзнанието на дълбоко,
пропадна тази зимна прерия
и след кошмара тя събуди се в леглото.
Напоследък често й се случваше,
нощите си да прекарва във кошмари,
Дивото във нея се пробуждаше
и търсеше решения,отхвърляйки страхливи оправдания.
Зачестилите убийства на жени,
Хит във новините на всички телевизии,
я навеждаха на мисълта,че нещо не върви
в технологичната,забързана"идилия".
Много трудно се крепи баланса,
когато Времето е забързено.
Сред своите кошмарни нощни странствания,
тя лелееше решаването на проблема.
В женската си нежна и чувствителна природа,
усещаше импулс потаен,да вибрира,
да я надъхва,смело да се бори
и всеки път преди заспиване,
да я напътства за сънищата предстоящи,
а тя от него вдъхновявана,
доста често биваше наясно,
за това,което във сънищата й се явяваше.
Тоз последен мъжки тип,
персона от последния кошмар,
що попречи й да се наспи,
отнякъде,преди кошмара й и бе познат.
Замисли се,започна да изрежда
събития,познанства, срещи,визии,
в подсъзнанието си се вмъкна и се заоглежда,
налагаше се в него честичко да слиза.
То бе мазе изпълнено с богатства,
тук натрупани във безпорядък
и без помощта на услужливата й памет
шансове и липсваха със избора си да се справи.
Отговора на загадката сега
съвсем от другаде узна,
изплува образът му като от мъгла
и цъфна ярко върху малкия екран.
Напоследък търсен бе за блудства,
по новините във националния ефир,
от там бе скочил във съня й,да кощунства
и да нарушава нейният душевен мир.
Тя беше просто жена
и желаеше,само да бъде щастлива,
но защо Съдбата точно нея избра,
да покрива женските нормативи?
Много пъти бе мислила
за жребия на жената
и къде скрит е смисъла
на Живота във играта?
Да създадеш потомство...,
едно на ръка,
но това и на всяко животно
е закодирано във кръвта?
"Да бъдеш или да не бъдеш?",
но къде,кога и защо,
как да откриеш простата мъдрост
на Вечното Колело?
В житейската въртележка
всеки се стреми към върха,
дори и малката пешка
като Царица се вижда до Цар.
Смисълът,е най-важният от всички въпроси!
И тъй си отиваме не открили,
на този свят родени защо сме,
с утехата,че все пак сме били.
Да бъдеш тука отново,
след хиляди пъти през които си бил,
трябва по-лесно да живееш в Хармония,
сред нещата,които си сътворил.
Вечната Душа на Човека
преминавайки през много нива,
трупайки камари от грешки,
дълбае своята вечна бразда...
Колелото се вечно върти,
Времената се постоянно повтарят,
не успееш ли,смело през тях да вървиш,
няма как да се опознаеш.
През всичките цикли
много са падналите,
но Бог всички обича
и отново пак ги въздига при Ангелите.
Само,че от кошмара този тип
изобщо наясно не е със себе си,
предстои му тепърва психически срив
и ликвидация на лъжливите му потребности.
Бог не налага Волята Си със сила.
Той никого не потиска,
на всеки дал е правото,да избира...
Той от всекиго много мъничко иска!
Ако веднъж някого в кошмар лош е сънувала,
предстоят му тепърва проблемите,
понякога с грешките в човешкото съществуване,
се появяват промени в житейските следствия.
Мисията й действа подобно на гръмоотвода.
Насилникът през ужаси преминава,
през мъките на жертвите си в живота,
жертви нови пожелае ли,да похищава.
Азовете й многоизмерни,
от насилници жертвите пазят,
изродите,на пороците верни,
Те тъпчат,мачкат и газят...
Това се случва във виртуалната им реалност,
но оставя много дълбоки следи,
от които после в живота наяве
мъчително,бавно умират в океан от горчиви сълзи...
Какво по-хубаво от това,
Бруталното да изчезне насилие.
Програмата опит е за сега,
отстраняват се трудно причините.
Те са дълбоко зарити на Глобални Нива,
закодирани там от Еволюцията,
при правото на избор във люта борба,
която ще продължава,вечно все да се случва.
В миналото жените много са страдали.
без да имат право над себе си,
в диво,първобитно опредметяване,
а днеска се борят за собствени жребии.
Искат,да раздават любов
и да я поемат вътре във себе си,
те са интимно по-силния пол,
на пук на всички мъжки претенции.
От безсилието на своята позиция
много мъже изпадат във грубости,
нахлузили мачовска визия
и
стигат до летални понякога глупости.
За мъжа жената е вечен кошмар...
Цял живот подире й тича...
В тишината спокойна на романтичната вечер тя е просто жена
и желае само,да бъде обичана...
15.08.2023г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados