2 feb 2011, 16:11

Кошмари 

  Poesía
570 0 3

 

С безмилостен камшик прогони мракът

от сънищата мислите ми плахи...

Отчаяно в кошмарите си плаках...

За милост молих... Но не ме разбраха...

И виках!

Виках!

Но устата неми

предадоха ме –

звук не се отрони...

А мъката, която в мене дреме,

събуди се

и вярата прогони...

Така – безпътен,

дрипав

и нещастен,

се скитах аз с нозе окървавени

по друми каменисти и опасни

и срещах спомени изпепелени...

Накрая сам разбрах,

че нямам изход!

Или в кошмара трябва да изтлея,

или пробуден,

но докрай пречистен,

най-после свойта песен да изпея...

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??