Кошмари
С безмилостен камшик прогони мракът
от сънищата мислите ми плахи...
Отчаяно в кошмарите си плаках...
За милост молих... Но не ме разбраха...
И виках!
Виках!
Но устата неми
предадоха ме –
звук не се отрони...
А мъката, която в мене дреме,
събуди се
и вярата прогони...
Така – безпътен,
дрипав
и нещастен,
се скитах аз с нозе окървавени
по друми каменисти и опасни
и срещах спомени изпепелени...
Накрая сам разбрах,
че нямам изход!
Или в кошмара трябва да изтлея,
или пробуден,
но докрай пречистен,
най-после свойта песен да изпея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
