Космическа песен
Изпей ми оная песен -
за Делю хайдутин...
Дето в космоса резонира,
а в мене ечи...
Колко далече е вече,
а още я чувам...
Мъже сме имали някога...
Мъже - канари!
Твоят глас - нежен е,
но нищо, попей ми!...
Може и Делю за ласки да е копнял...
Сега е настанало такова време...
Срам ме е, че тогава не съм живял...
Пей!Не слушай какво говоря...
Нещо е свито в мене сега...
Знаел ли е той, че ще литне в простора,
а след него ще литне и моята душа?
Изпей ми оная песен
и нека се знае:
Делю хайдутин - космоса покори...
За нас все някъде
се вижда края...
Но той...
Но той над България вечно ще бди!
за Делю хайдутин...
Дето в космоса резонира,
а в мене ечи...
Колко далече е вече,
а още я чувам...
Мъже сме имали някога...
Мъже - канари!
Твоят глас - нежен е,
но нищо, попей ми!...
Може и Делю за ласки да е копнял...
Сега е настанало такова време...
Срам ме е, че тогава не съм живял...
Пей!Не слушай какво говоря...
Нещо е свито в мене сега...
Знаел ли е той, че ще литне в простора,
а след него ще литне и моята душа?
Изпей ми оная песен
и нека се знае:
Делю хайдутин - космоса покори...
За нас все някъде
се вижда края...
Но той...
Но той над България вечно ще бди!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
