Apr 13, 2007, 9:06 AM

Космическа песен

  Poetry
1.5K 0 11
Изпей ми оная песен -
за Делю хайдутин...
Дето в космоса резонира,
а в мене ечи...
Колко далече е вече,
а още я чувам...
Мъже сме имали някога...
Мъже - канари!
Твоят глас - нежен е,
но нищо, попей ми!...
Може и Делю за ласки да е копнял...
Сега е настанало такова време...
Срам ме е, че тогава не съм живял...
Пей!Не слушай какво говоря...
Нещо е свито в мене сега...
Знаел ли е той, че ще литне в простора,
а след него ще литне и моята душа?
Изпей ми оная песен
и нека се знае:
Делю хайдутин - космоса покори...
За нас все някъде
се вижда края...
Но той...
Но той над България вечно ще бди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....