19 feb 2020, 17:35

Космическа самотност

  Poesía
588 0 0

Той живее във свят,
населен от призраци –
най-самотният мъж на света;
сред мръсни чинии и разхвърляни книги,
оттатък интернета заспал.

 

Многобройни жени.
Многобройни мъже.
Анонимност.
Никове.
Самоличности.
И не знае кога свършва денят,
защото
сам той го измисля.

 

А когато към него се устремяват,
той е в плен на несвобода
да поддържа илюзии
и изчопля в себе си
оправдания за това,

 

че се чувства сам невероятно комфортно.
Като пингвин сред леда.
Като космически лъч,
безцелно в Космоса
отклоняван от нова звезда.

 

Гравитация!?
Затопляне на планетата!?
Преливане на Световния океан!?
Той за миг пренарежда
електронните си решетки,
анихилирани от страха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...