19.02.2020 г., 17:35

Космическа самотност

579 0 0

Той живее във свят,
населен от призраци –
най-самотният мъж на света;
сред мръсни чинии и разхвърляни книги,
оттатък интернета заспал.

 

Многобройни жени.
Многобройни мъже.
Анонимност.
Никове.
Самоличности.
И не знае кога свършва денят,
защото
сам той го измисля.

 

А когато към него се устремяват,
той е в плен на несвобода
да поддържа илюзии
и изчопля в себе си
оправдания за това,

 

че се чувства сам невероятно комфортно.
Като пингвин сред леда.
Като космически лъч,
безцелно в Космоса
отклоняван от нова звезда.

 

Гравитация!?
Затопляне на планетата!?
Преливане на Световния океан!?
Той за миг пренарежда
електронните си решетки,
анихилирани от страха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....