19 февр. 2020 г., 17:35

Космическа самотност

584 0 0

Той живее във свят,
населен от призраци –
най-самотният мъж на света;
сред мръсни чинии и разхвърляни книги,
оттатък интернета заспал.

 

Многобройни жени.
Многобройни мъже.
Анонимност.
Никове.
Самоличности.
И не знае кога свършва денят,
защото
сам той го измисля.

 

А когато към него се устремяват,
той е в плен на несвобода
да поддържа илюзии
и изчопля в себе си
оправдания за това,

 

че се чувства сам невероятно комфортно.
Като пингвин сред леда.
Като космически лъч,
безцелно в Космоса
отклоняван от нова звезда.

 

Гравитация!?
Затопляне на планетата!?
Преливане на Световния океан!?
Той за миг пренарежда
електронните си решетки,
анихилирани от страха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...