19 февр. 2020 г., 17:35

Космическа самотност

587 0 0

Той живее във свят,
населен от призраци –
най-самотният мъж на света;
сред мръсни чинии и разхвърляни книги,
оттатък интернета заспал.

 

Многобройни жени.
Многобройни мъже.
Анонимност.
Никове.
Самоличности.
И не знае кога свършва денят,
защото
сам той го измисля.

 

А когато към него се устремяват,
той е в плен на несвобода
да поддържа илюзии
и изчопля в себе си
оправдания за това,

 

че се чувства сам невероятно комфортно.
Като пингвин сред леда.
Като космически лъч,
безцелно в Космоса
отклоняван от нова звезда.

 

Гравитация!?
Затопляне на планетата!?
Преливане на Световния океан!?
Той за миг пренарежда
електронните си решетки,
анихилирани от страха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...