6 jul 2015, 17:16

Космическо видение

1.1K 1 16

 

Надвисва космосът - застинала лавина

и с пика-лъч окото ти дълбае,

обгръща го с фотонна паяжина

и я превръща в стълба към безкрая...



И се изкачваш, а над теб развява

космическият вятър черна грива,

звездите греят със зловещ отблясък

и ронят прах от току-що кремирани...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ме вълнува какво мисли един адвокат по въпроса за шизофренията. Това заболяване се установява само от специалисти в областта на медицината, повярвай ми - не от съдебната зала. Всичко друго са безпочвени обиди на един озлобен и дребнав човек, чието его не може да преодолее т.нар. казус "Вапцаров" и направо се е поболял оттогава. Но ти вероятно си спомняш какво ти бях предрекъл, Порчев. Повече душата ти няма да намери покой. Обикновено видяното от мен се сбъдва. А в твоя случай се сбъдна /за съжаление/ 100 процента. Затова пак те моля - стой далеч от мен, защото състоянието ти се обостря рязко, когато контактуваш с мен. Казвам ти го приятелски и за твое добро.
    Консултирай се и със специалисти. Те също ще потвърдят, че за случаи като твоя съм прав.
  • Мерси, Исмаиле!

    Благодаря ти, Владиславе!

    Лек и хубав ден и на двамата!
  • Благодаря ти, Руми, както за тези хубави думи, така й, че винаги си ме подкрепяла. Това дълбоко ме трогва. Използвам случая, за да те поздравя с нещо:

    https://www.youtube.com/watch?v=aMMZh5_IFxY

    Лека нощ и хубави сънища!
  • Хареса ми "стълбата към безкрая" а също така и "космическият вятър"!
    Младене, признала съм те като един неизчерпаем извор на изразни средства!
    Хареса ми стихотворението ти, то подчертава стилът ти, който е уникален! Поздрав от мен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...