6.07.2015 г., 17:16

Космическо видение

1.1K 1 16

 

Надвисва космосът - застинала лавина

и с пика-лъч окото ти дълбае,

обгръща го с фотонна паяжина

и я превръща в стълба към безкрая...



И се изкачваш, а над теб развява

космическият вятър черна грива,

звездите греят със зловещ отблясък

и ронят прах от току-що кремирани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ме вълнува какво мисли един адвокат по въпроса за шизофренията. Това заболяване се установява само от специалисти в областта на медицината, повярвай ми - не от съдебната зала. Всичко друго са безпочвени обиди на един озлобен и дребнав човек, чието его не може да преодолее т.нар. казус "Вапцаров" и направо се е поболял оттогава. Но ти вероятно си спомняш какво ти бях предрекъл, Порчев. Повече душата ти няма да намери покой. Обикновено видяното от мен се сбъдва. А в твоя случай се сбъдна /за съжаление/ 100 процента. Затова пак те моля - стой далеч от мен, защото състоянието ти се обостря рязко, когато контактуваш с мен. Казвам ти го приятелски и за твое добро.
    Консултирай се и със специалисти. Те също ще потвърдят, че за случаи като твоя съм прав.
  • Мерси, Исмаиле!

    Благодаря ти, Владиславе!

    Лек и хубав ден и на двамата!
  • Благодаря ти, Руми, както за тези хубави думи, така й, че винаги си ме подкрепяла. Това дълбоко ме трогва. Използвам случая, за да те поздравя с нещо:

    https://www.youtube.com/watch?v=aMMZh5_IFxY

    Лека нощ и хубави сънища!
  • Хареса ми "стълбата към безкрая" а също така и "космическият вятър"!
    Младене, признала съм те като един неизчерпаем извор на изразни средства!
    Хареса ми стихотворението ти, то подчертава стилът ти, който е уникален! Поздрав от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...