Надвисва космосът - застинала лавина
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява
космическият вятър черна грива,
звездите греят със зловещ отблясък
и ронят прах от току-що кремирани...
© Младен Мисана Всички права запазени
Консултирай се и със специалисти. Те също ще потвърдят, че за случаи като твоя съм прав.