6.07.2015 г., 17:16

Космическо видение

1.1K 1 16

 

Надвисва космосът - застинала лавина

и с пика-лъч окото ти дълбае,

обгръща го с фотонна паяжина

и я превръща в стълба към безкрая...



И се изкачваш, а над теб развява

космическият вятър черна грива,

звездите греят със зловещ отблясък

и ронят прах от току-що кремирани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ме вълнува какво мисли един адвокат по въпроса за шизофренията. Това заболяване се установява само от специалисти в областта на медицината, повярвай ми - не от съдебната зала. Всичко друго са безпочвени обиди на един озлобен и дребнав човек, чието его не може да преодолее т.нар. казус "Вапцаров" и направо се е поболял оттогава. Но ти вероятно си спомняш какво ти бях предрекъл, Порчев. Повече душата ти няма да намери покой. Обикновено видяното от мен се сбъдва. А в твоя случай се сбъдна /за съжаление/ 100 процента. Затова пак те моля - стой далеч от мен, защото състоянието ти се обостря рязко, когато контактуваш с мен. Казвам ти го приятелски и за твое добро.
    Консултирай се и със специалисти. Те също ще потвърдят, че за случаи като твоя съм прав.
  • Мерси, Исмаиле!

    Благодаря ти, Владиславе!

    Лек и хубав ден и на двамата!
  • Благодаря ти, Руми, както за тези хубави думи, така й, че винаги си ме подкрепяла. Това дълбоко ме трогва. Използвам случая, за да те поздравя с нещо:

    https://www.youtube.com/watch?v=aMMZh5_IFxY

    Лека нощ и хубави сънища!
  • Хареса ми "стълбата към безкрая" а също така и "космическият вятър"!
    Младене, признала съм те като един неизчерпаем извор на изразни средства!
    Хареса ми стихотворението ти, то подчертава стилът ти, който е уникален! Поздрав от мен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...